Плодородната равнина в село Светлен е оградена от хълмове, които се характеризират като гористи. Иначе населеното място се намира в пределите на североизточната част от страната, на територията на община Попово. За познаващите добре географията на страната не е трудно да открият, че говорим за област Търговище. Река Черни Лом пресича селото от две посоки – юг и изток, като надморската височина варира от 100 до 200 метра в зависимост от района на измерване. От столицата София през Търговище до морската ни столица Варна преминава шосеен участък през селото, което води и до областния град Попово. От него селото се намира само на шест км разстояние. София – Варна със сигурност е една от най-често използваните линии от жп транспорта ни и дори в селото има спирка на влака. Тя носи името на легендарния войвода Стефан Караджа. В историята на селото се открояват находките от времето на траките, отнасяни към пети и четвърти век преди новата ера.
Аязлар е името на сегашното село Светлен по време на османското робство, като за пръв път името се среща в документ от 1555-та година. Знае се, че населеното място е изцяло по мюсюлмански образец, съставено от две махали. В едната живеят турци, а в другата преобладават хората от черкезката раса. Те са известни с това, че се занимават активно с кражбата на коне. Ниски къщи, за измазването на които се използва предимно глина. По този начин са изглеждали домовете през това време от родната ни история. Къщите на брой били 197, а жителите в тях – 615. През 1874-та година на територията на това място официално няма живеещи, които да изповядват християнската религия. Малко преди това има установени 13 от тях, а в турската махала две са постройките с голяма важност. Първата от тях е джамията, а непосредствено до нея се намира и стаята на кмета. Той е известен като мухтарин, като по негова незабавна команда черкезите веднага оседлават конете и започват да извършват своите набези. Това важи и за башибозуците, веднага хващали се за своите остри шишанета и ятагани. Битката при Малката шипка в близост до селото обаче се оказала трудна за тях.
Те очаквали победа, но ето че през 1877-ма руските войски правят пълен разгром в разстояние на три дни. От девети до единадесети август турците обръщат в паническо бягство, като част от разбойниците решават да се заселят в района на Лудогорието. Това те правят с ясната цел да прикрият част от извършваните от тях зверства в миналото. Иначе много от бандитите на първо време забягват към близко намиращия се град Шумен. В Лудогорието турците били наричани от другите „челноломски цигани”, като се използва наименованието от турски език. А черкезите така и повече не се завръщат в пределите на страната, намирайки убежище в Турция. За съжаление тази руско – турска освободителна война се оказва пагубна за селото от гледна точка на материалните щети. Само три къщи в Светлен остават непокътнати от набезите и пожарите. Останалите домове до един са изпепелени и сринати със земята, което е обичайна практика тогава.
